Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 



Това сме ние:


                          Хорст и аз

И там винаги пътуваме:



по-точно там:

Слънчев бряг


Възможно е да пътуваш с сола


Но предпочитаме самолета

Защото обичаме комфорт



Тази година бямхе два пъти в България. Вторият път беше просто отдих без екскурзии и посещения. Бяхме само две седмици (от 10.9. - 24.9.2005) вместо три както обикновено. Всъщност искахме да си вземем кола под наем и да обикаляме самостоятелно страната, но вкрая накраищата не ни стигна куражът. А останаште екскурэии на агенцията вече ги бяхме направили.



То протече с леки прерятствия. Точно, когато стигнахме в гишето за обработка, машината се развали - техника, която очарова!

А в Бургас стана още по-весело. След бързия полет с ТУ164, хората се трупаха на гишетата за паспортна проверка, защото въпреки голямата навалица само половината гишета бяха отворени. И ние пак стояхме на грешната опашка. Няколко човека преди нас дойде ред от на една млада жена, най-вероятно българка.

Нещо с документите ú не беше в ред, тя оживено дискутираше с полицая. И той затвори надбързо гишето след това, без да се съобразява с дългата опашката. Аз се намиснах в другата опашка и видях какво прави "нашия полицай", слел като свърши паспортната проверка.

Той се караше с едно английско семейство. Екскурзоводите трябваше да ги помиряват. Да правилно сте прочели, вече не ставаше дума за младата българка. Тя най-спокойно си чакаше багажа, нямахме нещо против. Но всъщност полицаят тръгваше да се върне и да обработи. Очевидно му липсваше желание за това.






Хотелите Орел и Астория




Положението на Орел е страхотно. Намира се от една страна на крайбрежната алея, а от другата точно на оживено мяста. И най-важното: само на пет минути път до нашата бирария Меркурий.

Хотелът имаше 2,5 эвеэди и отговаряше на категориятя си. Нямаше климатик и хладилник, но не ми и трябваха. Стаите и банята бяха чисти, почистването в ред.

Ние бяхме записали само закуска. Тя се предлагаше в съседния "х-л Астория" изпробвахме всичките звезди, разбираи след три закуски ни втръсни и подарихме буламачите на останалите гости. Ние самите закусвахме за в бъдеще в Меркурий, където разбира се, си плащахме. Но си струваше.


Снежа, Тошко, Хорст и аз


Милена


Игор Европейскът:

Игор беше на три месеца. Той беше естесвено атракциятя на децата.


България трябва да ьъде приета в Европейския съюз през 2007, най-късно през 2008 г. И като предварителен акт бяха залепили на черилката на костенурката Игор знамето на Европа.

Снежа обича да танцува плашенно, ако има настроение даже и на стола на бара.




Но най-много трябваше да работи.




Понякога аз помогнах на нея.





Половината от Делич бяха на Слънчев бряг. От тоя град имаше много хора, които почиваха по същато време с нас. Път човека познавах лично, двама от тях бяха в нашия хотел.С един от тях празнувахме седемдесетия му рожден ден. И там срещнах случайно Дияна, която беше барманка в Глобус през 2003 г.


Рилафан, мъжът ú и аз на бара на басейна в Гларус:



Астика и аз в бирарията на Меркурий.





Който ми е чел предишните пътепса само до половината, би могъл да си помисли, че ние прекарваме времето си в България само по кречмите. Сега следва доказателство за обратното: По всяко време бях на плажа и при студ и при дъжл.






Аз зная: Още една кръчма. Това е Слънчев бряг!













И тази почивка свъши твърде бързо. Ние посетихме и други бивши "места на действие" като Малибу и Кариби. Просто е хубаво да дойдеш в България и да видиш отново много познати, между тях и няколко приятели.


 
Top