Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Да, прочели сте правилно! И през ноември вятърът ме довя в Слънчев бряг. Времето беше просто страхотно, по обяд – над 20 градуса, в бирарията седяхме по тениски.


Пътуването беше тежичко, защото пътувахме с кола. Тръгнахме от Кьолн, а после през Франкония, Австрия, Виена, Унгария и Румъния към България. При Русе преминахме Дунав и продължихме през Варна към Слънчев бряг.


През Румъния:








Тук пренощувахме ...



... и пихме


Както се очакваше, пътуването през Франкония, Австрия и Унгария протече безпроблемно – навсякъде има автомагистрали. Те „спестяват” километри. Преди да влезем в Румъния ме беше страх, но без основание. Пътищата (едва към края имаше магистрала) бяха добри. Навсякъде по пътя имаше мотели. На места пейзажите са  очарователни. 



По това време на годината на Слънчев бряг не се случваше нищо особено, почти всичко беше затворено. Отворени бяха обаче например бар „Кондор”, „Джани”, хотел и ресторант „Заря”, хотел и ресторант „Мемори”, както и „Фара”.

Плажът също беше празен, но изглежда нещо се правеше: вляво и вдясно от „Дюни” будките бяха съборени, заведението „Корнер” до „Кубан” също. Какво точно ще има тук следващия сезон, остава да видим.













Тук преди беше „Корнер”



Живяхме в хотел „Заря”. Той се намира точно срещу входа на автогарата и само на  няколко метра от „Кондор”.

Хотелът е с ресторант към него. Посещаван е почти изцяло от българи. Предлагаха се български ястия и напитки на ниски цени. Вечер имаше българска музика на живо. И заради нея на мен там много ми хареса.



Отляво надясно: Стели, Гюлче и Ники







Тук се танцува хоро, български народен танц



Запалих се по българската музика (основно чалга) на живо!




Ама че се учуди господинът с черното яке! Той се казва Наско и го познавам от няколко години. Беше очаквал какво ли не, само не и да ме срещне в български ресторант на Слънчев бряг през ноември, т.е. извън всякакъв сезон. Влезе в ресторанта, видя ме, сепна се, погледна още веднъж точно към мен и „Бам!” Естестевно поляхме събитието с няколко бирички.



В Котел отидохме на гости при Станчо, Тонка и тяхната дъщеря Юлия. Петер и Диди ги познаваха от Слънчев бряг. Първо всички заедно си взехме по питие на площада пред кметството, а след това отидохме в тяхното жилище, където ни нагостиха царски. Запознахме се и с бабата, която с гордост ни показа снимки от младостта й. Прекарахме забавни часове.



По пътя към Котел





На влизане в Котел



Изглед от прозореца на хола



Тонка, Диди, Станчо и Петер  на площада пред кметството





Диди и Бабата



Петер и Юлия





Разбира се, срещнахме се и с други приятели. С Тошко пихме по кафе в „Джани”, със Снежа хапнахме пица в „Кинг Конг” в Несебър, а Калин посетихме в неговото село. На няколко пъти бяхме с Пени и Иван и нейното семейство.


Със Снежа



Родителите на Пени Николай и Ани









Пени и Иван



С Жорж и неговото куче



Коко - братът на Пени, също хареса кученцето









Леко дегизиран



Под синьо небе и температура над 20 градуса по Целзий разгледахме пристанището на Свети Влас и Елените.


Изглед към Свети Влас



Пристанището





Изглед към Елените



В Кондор


К Р А Й

 
Top