Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Този път не само утолих жаждата си да съпреживея отново част от „действителната“ България, но се изявих и като „екскурзовод“. Осланяйки се на  собственото ми чувство, 90 на сто от почиващите на Слънчев бряг не се интересуват от „истинската“ България, достатъчни са им морето, плажът, хубавото време и сравнително ниските цени. Няма да ги критикувам за това, всеки да прекарва отпуската си така, както иска. Радвам се обаче, когато туристи проявяват интерес и към същинската България. Защото с нея Слънчев бряг, като изкуствено създадена ваканционна дестинация, няма абсолютно нищо общо.

В хотел „Сън Палас“ намерих точно четирима заинтересовани, а именно Дейвид от Кредитън в Англия, Ралф от Кьолн, както и Ролф и Петра от Хале/Заале.


Дейвид, Ралф и аз наехме Калин като таксиметров шофьор. На първия ден тръгнахме от Слънчев бряг и минахме през селата Танково, Оризаре, Гюльовца, Горица, Просеник и Сини рид до полите на Стара планина, след което се върнахме обратно. Моите „клиенти“ бяха впечатлени от селата, из които на свобода обикаляха кокошки и гъски, и където селският живот течеше все още по пейките пред бакалиите и по големите площади. В Гюльовца посетихме имота на Калин, който ни почерпи с мед от собствените му кошери и с домашна ракия. Обядвахме в Горица в един малък и изгоден ресторант.


отляво надясно: Ралф, аз, Дейвид



Нашият шофьор Калин





При Калин



Калин мери алкохолното съдържание



Изглед от селото







Обяд в Горица





На път




На втория ден минахме отново по същия път, но от Просеник поехме към Руен и оттам към Айтос. От Айтос продължихме към селцето Пещерско, където вероятно нашето такси стана тема за разговори за дни напред. Или поне за това говореха учудените погледи на жителите,  кокошките и гъските. За обяд продължихме към Бургас, към ресторант „Балкан“.  Той е на Иван, който до миналата година беше главен готвач в нашия хотел „Сън Палас“ и когото ние познавахме от предишните ни ваканции. Иван и дъщеря му Гергана се изненадаха силно от нашето посещение и много се зарадваха. В техния ресторант човек може да се наслади на много добри български ястия на изгодни цени.



С Иван и Гергана в ресторанта на Иван













Тримата с Ролф и Петра си наехме една Тойота Ярис за три дни, с която предприехме еднодневни пътувания във вътрешността на страната. На първия ден минахме по вече познатия път към Руен, за да придобием впечатление от българските села. Северно в посока Добромир спряхме, за да разгледаме  „Чудните скали“. След това продължихме на северозапад към Смядово. Вече се намирахме от северната страна на Стара планина, когато трябваше да спрем на един интересен влаков прелез със спусната бариера.



Чудните скали





Влаковият прелез


Случи ни се нещо, което не очаквахме истински шок. Когато влакът премина и бариерата се вдигна, колата ни отказа да запали! Зад нас нетърпеливо се бибиткаше, което обаче съсем не смущаваше Яриса. Той просто не искаше да тръгне! Какво да правим? Намирахме се насред пустощта. Дори мобилните ни телефони да имаха обхват, как да опишем нашето местопребиваване и кога би дошла помощта? Добре че след известно време колата ни се предаде. Така постепенно научихме: Заради електронното блокиране на запалването би трябвало едновременно да завъртаме ключа и да натискаме съединителя. Така е поне на теория. На практика нещата бяха по-различни: Първо многократно се натиска съединителят и чак след това се взима под внимание упътването за управление. При втория опит колата тръгна.

Най-накрая при Смядово стигнахме Веселиновския проход, където пресякохме Стара планина в посока юг. Там преживяхме следващото си „приключение“. В едно малко село спряхме на един ресторант, все пак вече беше обяд. А и до тоалетна ни се ходеше. А тя си беше наистина българска! Какво пък... Покривката на масата на пръв поглед изглеждаше мръсна. Обаче не беше мръсна, а имаше само куп дупки, през които съзерцавахме масата. За сметка на това нямаше меню. Благодарение на моите, проведени на български, преговори със стопанина, получихме свинско месо на грил с гарнитура и напитки. Слава богу, имаше бира в бутилки! По принцип пия наливна, но бутилираната тук така добре ми дойде! Яденето впрочем беше добро и изгодно. За всичко трябваше да платим 20,70 лева, т.е. около 11 евро. Ние дадохме 23 лева, срещу които стопанинът мощно запротестира. Посочи парите и каза: „По-малко“. Бях безпомощен и отново проверих сметката. Сумата беше вярна. Какво искаше кръчмарят? Няма да повярвате: Бакшишът му беше в повече! Той ми върна два лева, т.е. спря си само 30 стотинки (около 15 евроцента) бакшиш. След като аз не приех парите, накрая той ги взе всичките. Между впрочем, останалите гости в заведението  изглеждаха така, сякаш бяха изскочили от пътеписа на Карл Май „През дебрите на Балкана“ - живописни и мрачни. Ако нямах спътници, щеше да ми е много потиснато. Впрочем, мога да си представя, че ние сме били първите чуждестранни гости там и дълго след това са говорили за нас.



На път








След тържествения обяд продължихме пътя си на юг, докато при Карнобат се включихме в главния път Бургас – София. Карахме по него в западна посока до малко преди Сливен, където отдолу се възхитихме на „Сините камъни“. След това отново по главния път се върнахме на Слънчев бряг. По пътя спряхме в селцето Лозенец на едно ново място за почивка (идвайки от София се пада при излизане от селището вляво, а от Бургас – при влизане в селището отдясно). То, наред с приличното обслужване, предлага и добре поддържани европейски тоалетни, т.е. бих го препоръчал.

 Вторият ден ни отведе на юг от Бургас към планината Странджа и през Малко Търново до турската граница. По пътя спряхме в Брешлян, едно живописно историческо селце, което беше и сборен пункт на голямо джип-сафари. Разгледахме историческото училище и църквата и обядвахме хубаво и изгодно в един добър ресторант с типично български ястия.


Входът към музея и църквата в Брешлян



Тук са седели учениците



Учебни пособия



Тук е седял учителят



Ресторантът







Турската граница







Църквата в Малко Търново






Накрая отново се върнахме към цивилизацията, достигайки Царево. След кратко освежаване потеглихме към вкъщи по крайбрежния път. Думата „крайбрежен“ е малко заблуждаваща, тъй като брегът изобщо не се вижда. В Бургас спряхме при Иван, когото и Ролф и Петра познаваха от миналата година.

След като през първите два дни се наслаждавахме предимно на пейзажите и природата, решихме през третия да се посветим на културата. Потеглихме рано от хотела. Карахме по главния път в посока София, докато стигнахме Казанлък. По пътя и ние станахме обект на полицейска проверка. След като ни спряха, отбихме вдясно и зачакахме. Когато полицаят се появи, ние бодро го поздравихме на немски с „Гутен морген!“ Можеше да се види как той целият се свива. „Да му се не види, чужденци! С какво ли съм го заслужил?“, сигурно си мислеше той. Иначе беше коректен, провери много набързо документите ни и ни пожела „Добър път!“ Видимо беше радостен, че се отървава от нас. Ние пък много се забавлявахме от случката!

От Казанлък потеглихме на север към прохода Шипка. В подножието на прохода, в едноименното градче разгледахме великолепния храм-паметник. После се заизкачвахме към паметника на върха. И двете забележителности са изградени в чест на една решителна победа, извоювана от руснаците и българите срещу османците в Руско-турската война 1877/78 г., следствие на която България се освобождава от продължилото почти 500 години османско потисничество.



Храм-паметникът в Шипка



Паметникът на Шипка


След паметника продължихме в северна посока към Габрово и оттам към Трявна - града с живописния център в стила на Българското възраждане. От Трявна поехме на запад. При Вонеща вода стигнахме Прохода на Републиката. От Габрово до Прохода на Републиката впрочем не минахме по главните пътища, а за най-кратко - директно през Стара планина. Убедихме се, че тя заслужено носи името „Балкан“ (на турски „гориста планина“). След Прохода на Републиката продължихме на юг докато отново се включихме в главния път София – Бургас. По него се отправихме към вкъщи. Преживяхме още една полицейска проверка, която протече по подобие на тази от сутринта.  След кратък отдих на „нашето“ място за почивка в Лозенец (тоалетните ни очароваха!) окончателно поехме към хотела.



В центъра на Трявна



























 
Top