Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 




Разбира се, и този път не пропуснах да посетя приятелите си в Стара Загора и Казанлък. Първата вечер прекарахме традиционно с българско ядене и пиене в апартамента в Стара Загора.



На следващия ден тръгнахме из Родопите. Въпреки че често съм бил там, все още има много, което не съм виждал. Този път разгледахме Каменните гъби и Дяволския мост.

По пътя натам спряхме в едно малко селце. Мариана и Пенчо, които в Стара Загора живеят в панелен блок, имат там къща с градина. Почерпихме се със свежо грозде, направо от асмата.



По-нататък маршрутът ни продължи през Димитровград и Хасково в посока Кърджали. Преди него завихме на изток и стигнахме до Каменните гъби. Скалите изглеждат наистина като манатарки.










Оттам продължихме към Дяволския мост. Към края на пътя нямаше да е зле, ако разполагахме с джип. Човек така или иначе се пита, защо изобщо е бил построен мост там. Тъй като, както вдясно, така и вляво от него, е само пустош. Но в миналото е било различно. Мостът датира от римско време и е бил част от път, който в края на краищата е водил до Рим.












Вечерта празнувахме в Казанлък. Посетихме ресторанта Българан. В него през лятото три пъти седмично има фолклорна програма. Няма туристи, само българи се забавляват там. И как само се забавляват! В програмата имаше танцови изпълнения, разбира се - и хоро. Имаше и танцьори с факли, както и нестинари. Не липсваха и фойерверки. А когато засвирят хоро - няма спиране! Почти всички се втурват към дансинга. Особено на песента „Бяла роза“ на Славка Калчева. Който проявява интерес, ето я: http://www.youtube.com/watch?v=UEXykfbK5EA




















На третия ден поехме на север през Балкана към Арбанаси и Велико Търново. Селото Арбанаси е известно със своите художници, както и с манастира си. Велико Търново е бил столица на Второто българско царство. Най-голямата забележителност там е крепостта Царевец.


По пътя срещнахме Хан Крум, който в началото на 9 век е бил начело на България



Ресторант с древна осанка



Нагоре към Арбанашкия манастир



Манастирът





Тук живеят богати хора



Царевец във Велико Търново







Изглед към Велико Търново



С Дейвид разгледахме красивия плаж на Иракли, нос Емине и Природния парк Камчия. Пътувахме в посока Варна. Плажът на Иракли беше практически пуст, съвсем различен от този на Слънчев бряг. До нос Емине най-лесно се стига с джип.

В природния парк Камчия реката Камчия се влива в Черно море.


Плажът на Иракли





Нос Емине





Природен парк Камчия



Тук Камчия (отпред) се влива в Черно море



Дейвид





Дори и само на няколко километра от Слънчев бряг, в западна посока, човек може да види нещо от природата. Този излет предприех с Улрике и Хайнц-Петер от wer-kennt-wen.






 
Top