Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Всъщност бях планирал всичко другояче. И сега, както миналата година, бях поканен в България на семейно тържество, което се състоеше в началото на май. Кръстихме Божидар, сина на моите приятели Снежа и Христо. Заради кръщенето резервирах две седмици в края на април и началото на май. Исках след това от първи юни за три седмици да замина отново за Слънчев бряг с моя приятел Хорст, както и още веднъж сам - от четвърти септември до края на месеца. Но както се случваше често и преди, и тази година удължих пребиваванията си. Спонтанно реших не само да увелича първата си мини почивка на общо четири седмици, а и допълнително да прекарам в България месеците юли и август. При това - през цялото време в „моя“ си хотел - „Сън Палас“.

С изключение на три кратки прекъсвания тази година ще изкарам цялото лято в България. Това разглеждам и като проба дали изобщо ще ми хареса по-дългият престой в тази страна. Мисълта да се изселя в България все по-често ми се върти в главата.

Приятно е да имаш на разположение кола на място, ето защо на 29 юни ще пътувам към България с колата си. Да видим как ще бъде.

Периодично ще актуализирам този си разказ. Не всеки ден обаче. :)

В началото ще опитам с категориите „Общи бележки“, „Божидар“, „Срещи“, „Излети“ и „Хотел Сън Палас“.




Тазгодишната ми почивка започна на 28 април 2012 г. По това време още нямаше полети между Лайпциг и Бургас, така че трябваше да кацна във Варна. Освен това летяхме през Дюселдорф, за да може самолетът поне горе-долу да се напълни. За полета и трансфера няма какво повече да се каже. Стигнах до Слънчев бряг без проблеми и едва ли не отворих хотела. Вторият ми полет - на 1 юни, беше директно до Бургас.

Като постоянен гост, който отсяда по няколко пъти на година в хотела, се ползвам с предимство. И този път за мен беше резервирана специална маса. Освен това мениджърът на хотела ми предостави на разположение личния си автомобил, което беше много мило.


През първите две седмици времето беше хубаво, никакъв дъжд, но вечер все още студено. След това - от средата до края на май, имаше много дъжд и ниски температури. Беше ми жал за почиващите, които бяха на Слънчев бряг точно по това време. Някои дори цинично наричаха Слънчев бряг „Дъждовен бряг“. След първи юни дойде прекрасно лятно време с температури понякога и над 30 градуса. Дъжд – нито капка!


От края на април до средата на май нищо не се случваше нито в хотела, нито на Слънчев бряг. Беше празно и скучно, много хотели и ресторанти бяха още затворени. От средата на май постепенно започна да става по-добре, а от началото на юни курортът видимо се напълни.



Моите мили съседи Гюнтер, Регина и Силке, които любезно прибират пощата ми, поливат цветята ми и т.н., очевидно считаха, че след няколкоседмичен престой в България не бих разпознал собственото си жилище. Когато влязох в жилището си, намерих много стъпки - изрязани от хартия и надписани. Те указваха пътя до стаята и леглото ми. Идеята беше страхотна! Но имаше и още: когато влязох в кухнята, щях да припадна! Там седяха Регина и Силке, хилеха се и се наслаждаваха на глупавото ми изражение. Гюнтер пазеше през това време на балкона. Ама че номер!




















На 29 юни поехме с Петер и Жорж с колата ми от Лайпциг към Слънчев бряг. Пътят ни мина през Дрезден, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия и София. Разстоянието е около 2050 км и с изключение на една къса отсечка в Сърбия, до Ниш пътувахме само по магистрала. Преспахме в един мотел на около 120 км след унгаро-сръбската граница. Стана ми чудно, че сърбите разбираха моя български, а аз – техния сръбски. Езиците трябва да са доста близки. До полунощ в мотела свириха музика на живо. Изглежда много сърби бяха там само заради това. Музиката също ми се струваше много позната. „Слушай как шумят шумите, буките!“ във всеки случай звучи и на български. Цената на нощувката – 15 евро за единична стая, за нас беше изгодна.

Пътуването премина без проблеми, с изключение на две задръствания и един по-дълъг престой на унгаро-сръбската граница. Ако не броим нощувката, пътувахме общо около 29 часа. На всички бензиностанции плащахме с EC- (Maestro-) карти. Трябва обаче да се спомене, че на самата германо-чешка граница не могат да се купят винетки. Те се продават малко преди границата, на един паркинг. Ако се изпусне тази възможност, следващата е чак след 25 км навътре в Чехия, в една бензиностанция на магистралата. Какво ще се случи, ако полицията ви спре преди това, а вие сте без винетка, не знам. Ние имахме късмет.



На 30 юни късно вечерта пристигнахме в Слънчев бряг. Закарах Петер и Жорж до апартамента и се настаних в хотелската си стая. Хотелът сега беше пълен. А времето - просто страхотно. До днес – 18.7., температурите са рядко под 30 градуса, в най-горещия ден достигнаха 40 градуса, обичайно са между 34 и 36 градуса.

Разбира се, използвах, че съм с колата си, за да предприема някои и други излети и да посетя приятели и познати. За това разказвам повече в „Излети“ и „Срещи“. Както и да е, много е приятно да имаш на разположение кола на място, било то и само за да отидеш да пазаруваш в Lidl или в бургаския мол.



През юли, август и септември времето беше също много хубаво, имаше само няколко дъждовни дни. Почивката обаче се превръщаше все повече в рутина. Всичко се повтаряше – храната, музиката, развлеченията. Мисля, че не бих повторил един толкова дълъг престой в хотел. Тъй като обаче България ми харесва и там имам познати и приятели, в края на септември се преместих в апартамент. С една дума: да на дългосрочното пребиваване в България, но не в хотел.


 
Top