Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


След две години тръгнахме отново за България. Този път бяхме само двамата: приятелят ми Хорст и аз.Ние бяхме записали тризъездния хотел «Мартинез» в гр. Созопол, но тъй като той беше още в строеж, ТУИ ни предложи в замяна четиризвездния « Глобус» в Сл. бряг без допълнително заплащане. Ние се съгласихме веднага.

Глобус беше с две категории по-добър от х-л «Пирин» и ние се чувствахме там много добре. Бързо завързахме контакти с персонала на бара на басейна. С барманите Петър и Дияна и със сервитьорката Роси се сприятелихме бързо. Мили бяха и двете сестри, но на съжаление не им помня имената. Едната беше сервитьорка, а другата спасителка на басейна.

Посетихме отново ресторант «Кариби». Здравко и Женя ни познаха веднага, въпреки че не сме били там цялна година. Мая вече не беше там. Казаха ни, че работи в Италия.

И заведението «Happy Bar & Grill» не съществуваше вече. Сградата си стоеше, но вътре се помещаваше съвсем друг ресторант. Там никого не познавахме и така си прекавахме времето ту в бар «Кариби», ту в баровете на х-л «Глобус».


През тези три седмици предприехме екскурзии из страната. Първо посетихме Созопол за да видим хотел «Мартинез», който всъщност бяхме записали. В действително беше една огромна стоителна площадка.


След това се записахме при един таксиметров шофьор за така наречената панорамна екскурзия. Първата спирка беше гр. Поморие. Там разгледохме един манастир. За посещението на ракиената фабрика не си бяхме запа зили час и не успяхме да я видим. После се отправихме в посока Стара планина. Най-интересното беше пътуването през селата. Видяхме доста от този регион.

На обяд обядвахме в частен «ресторант» в едно малко село. То беше крайната цел на екскурзията. Хората там имаха помощно стопанство, Занимаваха се с производство на картофи и овощарство освен това гледаха кокошки и кози.

Нахрамихме се под един навес в двора на една къща. Там бяха и други таксиметрови шофьори с клиентите си туристи като нас.Нагостиха ни по български обичай. Първо имаше ракия със салата, типично българско предяхтие. След това ни сервираха  боб чорба и прясно опечен хляб. Тази чорба бе първата и единствената постна супа, която ми се услади. Почерпиха ни и с лимонада и вино.

Избрах много бързо какво ще пия, в края на крайщата си имахме таксиметров шофьор. Накрая се ирибрахме в Сл. бряг.


Една друга екскурзия ни отведе до гр. Варна. Там разгледахме известната катедрала, наслагихме се на шоуто на делфините в Делфинариума.


На една друга екскурзия видияхме гр. Сливен и Сините скали – част от Стара прланина.

По време на всички проведени екскурзии екскурзоводите подробно ни информираха за българската история. Почти 500-годишното турско робство присъстваше във всяка беседа и очебидно е оставило дълбока травма в съзнанието на българите.

Колкото повече опознавах България, толкова интересът ми към тази страна се засилваше. И вече ми беше окончателно ясно, къде ще почивам за в бъдеще.


Всредата на септември си бях отново вкъщи. През ноември взех първия си урок по български език.

 
Top