Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 



Тази година непременно исках да посетя Велико Търново. Един  ден ние тръгнахме от нашия хотел покрай информационния център на Слънчев бряг в посока хотел “Кубан”. Там стоеше млад мъж, който раздаваше флаери. По изключение аз взех един. И какво пишеше на него? Точно! Предложения за екскурзии на Некерман, и между другото Велико Търново. Туристическият център на Некерман се намира точно до информационния център, тоест на няколко минути от нашия хотел.

Не ни оставаше друго освен да отидем до там. Една мила млада дама и любезен млад господин ни представиха на перфектен немски екскурзията. Обясниха ни, че става въпрос за двудневна екскурзия, при която можем да видим между другото Арбанаси, Велико Търново, Дряновския манатир, Габрово, Етъра, прохода “Шипка”, град Шипка, както и Казанлък. Цената за 1 човек: 179 лева с включени 2 обяда, 1 вечеря, 1 закуска както и една нощувка в село в Стара Планина. Естествено веднага резервирахме. Програмата звучеше многообещаващо, и цената ни се струваше нормална.


Ние сформирахе международна туристическа група, състояща се от четирима руснаци, четирима англичани, двама поляци и двама немци. Имахме на разположение 4 екскурзовода, значи всяка група си имаше собствен преводач. Шофьорът на автобуса беше българин от турски произход, който знаеше много добре немски, макар че беше работил пет години в Австрия. По време на пътуването Хорст и аз седяхме до него и можехме да разговаряме с него.


По протежението на южна Стара планина и след това през Прохода на Републиката


Най-после се случи! В 6 часа ни взеха от хотел "Бор". Пътувахме през селата докато северно от Бургас се включихме в шосе 6. По него следвахме южна Стара планина през Айтос, Карнобат и Сливен до градчето Гурково. То е наречено на руския главнокомандващ по време на руско-турската война през 1877/78. Тук беше и първата фотопауза. Ние заснехме едно лавандулово поле и лопени.







А сега в планината. Ние пресекохме Стара планина през Прохода на републиката. Този проход е построен през 1946 г. по време на комунистическия режим с "доброволен" труд на студенти. Както и да е било, проходът представлява важна връзка между Северна и Южна България.


След като пресекохме Стара планина посетихме манастир "Свети Петър и Павел". В България има много манастири, но не всеки от тях е интересен. Във всички случаи не и за мен. Но тук става въпрос за католически манастир, а българите са предимно православно-ортодоксални. Но около сто години България е била католическа, от това време е и този манастир.








След това по програма следваше архитектурното селище Арбанаси.

Там посетихме една църква, от която обаче аз нямам снимки. Там беше и една американска туристическа група, която се бе отклонила от пътуване по Дунава. Към тяхната програма беше и един грегориански хор, който пя в църквата. Вратата беше затворена, ние не можехме да видим нищо, но беше поразително да слушаш седейки музиката в църквата.







Това е тоалетната. И преди да започнете да се смеете, малко информация: По онова време дори в световноизвестния дворец Версай не е имало такова нещо. Там се е а.... в празни помещения. Сега може да се смеете.


Сега всъщност искахме да похапнем. Но както се знае - без пот няма преди награда. Или както бе в нашия случай - трябваше да се справим с асфалта. Улицата към ресторанта, която трябваше да използваме, бе току-що асфалтирана. Нямаше как да се мине. Значи всички слезнахме и тръгнахме пеш. За щастие не беше далеч.





Наистина забавно беше при връщането от ресторанта. Асфалтиращата машина тъкмо бе достигнала мястото, на което бяхме напуснали улицата. Значи и тук вече не можеше да се мине. Шофьорът на автобуса се нуждаеше от няколко опита, за да намери изход от това село. Главната екскурзоводка беше възмутена, шофзорът изнервен, а аз се забавкявах истински, Така е - който пътешества, той има какво да разкаже...


След обяда потеглихме към Велико Търново, столицата на Втората българска държава.










Във Велико Търново също имахме забавно преживяване. Имахме един час свободно време, което с Хорст прекарахме в едно заведение. Естествено с нашите фотоапарати беше лесно да ни разпознаят като туристи. И когато поръчах напитките ни на български език, младата сервитьорка (около 16-17 години) не можа да се успокои до края на смяната си. Въобще не беше свикнала турист да поръчва на български.



В Стара планина човек не може да избяга от историята. Тук през април/май 1876 година е избухнало легендарното априлско въстание на българите срещу турското потисничество. Въстанието е било потушено брутално и турците са започнали ужасяващо клане сред цивилното население. Това обаче е строшило главата на турците. Започва отзвук на възмущение из Европа, България застава на "политическия дневен ред". Следствие на това е обявяването на война на Русия срещу Турция. С тази война (1877/78) се постига освобождението на България от турско робство.


По пътя за Дряновския манастир стои този паметник, който напомня за героите от 1876г.




Тази паметна плоча напомня за посещението на българския национален герой Васил Левски през май 1871г. През 1873 г. Левски е обесен от турците.





Сградата за обществени приеми


Къщата с мощите. Тук се съхраняват смъртните останки на падналите в Априлското въстание.








Пред манастира:





След толкова много култура и история през първия ден наистина честно си бяхме спечелили свободното време вечерта. Пренощувахме в малко селце Фенеритс в Стара планина. Първо имаше обща вечеря, а след това останахме да седим задушевно заедно. Така както бяхме седнали се случи, че аз празнувах с четиримата руснаци , всички бяха от Москва. Наисти на се забавлявахме много.










Посетихме го на другата сутрин веднага след закуска. Къщите са така както са били и преди 150 години и са под закрила на паметниците.






След това продължихме за Габрово. От този град е родом Христо, който е опаковал Берлинския Райхстаг. На габровци се преписват и швабски съответно шотландски качества: те са считани за стиснати.


Жителите на Габрово са построили за основателя на града паметник и то на едно островче в средата на реката. И в това другите българи виждат доказателство за скъперничеството на габровци: дори едно късче земя не са имали за него.


Снимки от вътрешността на града, с много къщи в стил на сецесиона:










Следващата точка от нашата програма беше Етъра, друго музейно градче.








След като разгледахме Етъра прекосихме Стара планина от север на юг. Този път пътувахме през прохода "Шипка". Тук е била сцената на най-важната победа над турците през войната 1877/78. Около 5000 руснаци и българи са удържали успешно на 30000 турци. За да се запази споменът за това на върха на планината е построен паметник. Тук всяка година на 3 март се чества официално националният празник на България – Освобождението от турско робство.






След пресичането на Стара планина хапнахме на обяд и след това разгледахме Шипка с възпоменателната църква.










След това потеглихме за Казанлък, където разгледахме откритото наскоро тракийска гробница. Всъщност освен тъмните гробове нямаше какво да се види, намерените съкровища са понастоящем на световно търне. Затова нямам и снимки.


Това беше една неверояно хубава екскурзия. Надявам се, че снимките отразяват една малка част от това, което видяхме.

Невероятен късмет имахме и с нашата екскурзоводка. Можеше да се забележи съвсем ясно, че тя е водила обиколки на България за Марко Поло. Компетентността й беше подобаваща.

И не на последно място имахме късмет и с нашата група. Не на всяка цена принадлежащи към толкова нации се понасят добре. Но всички участници в екскурзията се интересуваха от България и в крайна сметка тя не беше сбирка по надпиване.

Във всички случаи най-горещо препоръчвам този маршрут.

За Най-общо за почивката: 2006


Die Übersetzung ins Bulgarische erfolgte durch/Преводът е от:

http://www.novatranslingua.de 




 
Top