Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 



Този път пристигнахме безпроблемно и без да се отклоняваме в посока Турция, както предната година. Излетяхме точно на време от Дрезден на 27.5. и на обяд вече си пиехме бирата в Сл. бряг. Искам да отбележа положително, че ни придружаваха екскурзоводи на ИТС на трансферите, както до така и от хотела.

Слънчев бряг









Настанихме се в хотел Лагуна парк. Това е чудесен хотел, намиращ се по-скоро на тихо място. Въпреки че едва от няколко минути бяхме пристигнали , ние се отправихме към местата, имащи значение за нас, а именно бирарията на хотел Меркурий и бар Малибу. До плажа не далеко.

Хотелът разполага с красив басейн и малък парк. Сешто и вътрешната част е планирана със замах и те подканва да останем там. Стаите са големи и модерно обзаведени (климатик, сателитна телевизия и т.н.). Банята е голяма, а душът е отделен със стена. Значи, не може да се говори за наводени бани и лепящи се по тялото пердета за бани.











Обслужването беше абсолютно наред. Всички бяха винаги любезни, било то на рецепцията, на бара на басейна, в лоби бара, в ресторанта или където и другаде. Почистването на стаите беше добро, кърпите се сменяха всеки ден и чаршафите ги смениха многократно повреме на нашия триседмичен престой.

Тей като хотелът беше на ИТС, почти всички владееха немски език.


Лошото беше само едно. Имаше една германка, която се държеше в залата за хранене така, все едно и липсваха първите селем години. Без съмнение музикалните предлочитания са въпрос на вкус. И дали трябва да слущам всяка сутрин в ресторанта "О-о, татко, мой!", също стои под въпрос но само за това с изключително груб тон да се кара на една сервитьорка, която в момента отсервирва масите е под всякакта критика. И ако германиците имат лоша слава в чужбина, това се дължи точно на такива кокошки, като тази. Наблягам, че нямам пред вид сервитьорката.


Когато буквално се касаеше за живто или смърт се показа високото качество на обслужване в хотела. Какво се случи? Ние пак пристигнахме четиримата. Един от нашите спъртници получи през ноща масивен кръвоизлив на стомаха с повръщане, няколко дни след като беше пристигнал. Рецепцията реагира незабано. Само след 10 минути посреднощ пристигнаха лекдр и преводачка. И без други формалности приятелнят ни бе закаран в болницата в Бургас. Лекарът и преводачката също тръгнаха с него.

И с това не се свъши! Преводачката пътуваше всеки ден до Бургас със сърбругата , все едно че това е нормално. Рецепцията също се постара много и представителството на ИТС се зае да помага. Синът също пристигна да подкрепи маика си. ИТС им осигури обратен полет за Германия. А и след това всички постоянно се интересуваха. Утре ще трябва да пращам доста факсове за България. Нашият приятел не беше само един приключен случай за тях. Всички се отнесоха много човешки и искаха информация за него, дори и когато вече не носеха никаква отговорност.

Когато при действително критичко положение получиш активна помощ, тогава не ти остава нищо друго, освен да поклатиш с клава на бръщолевенето на някои за уж некомпетентни администраторки, които може би не могат да преместат някой турист в стая, в която той би искал. Като че ли това е толкова вжно!


Ако изхранването би достигнало останалото ниво на хотела, Лагуна парк щеше да бъде номер едно. Не че беше чак толкова лошо и изборът не беше малък.Но някак си му липсваше нещо. Нищо не ни радваше окото. В началото закусвахме често там, но на вечер само два пъти. Но нас ни беше все едно, защото бяхме записали само закуска, но като "прехвърлени от друг хотел" получихме вечерите безплатно. И за сетен път се доказа, че е най-добре да се запишеш в Сл. бряг без храна, ако е възможно, разбира се.


В пътеписа си за почивка 2004 вече бях и зпял хралебствени химни за тази бирария. И отново прекарахме чудесно там. Между другото: цените не са променени 80ст за 300 тл бира.

Още на втората вечер се отбихме в Меркурий. Още не бяхме влезли във фоайето и изкънтя в залата "Манфред". Лично шефът ме беше познал и ме поздрави сърдечно. Поприказвахме си малко, после говорих и със Симеон. По същото време моите приятели поздравяваха други стари познати. След това съзях Милена, "шефката" на ресторанта. Като я поздравих тя ми се хвърли на врата и ме замъкна в кухнята да ме показва.


И след това отидохме в бирарията. Тя още не беше открита официално, Снежа и Тошко още подреждаха. Тях ги познавахме от предната година. Взаимна беше радостта да се видим отново. А и естествено не искахме да урем от жажда.

Снежа




Тошко


Снежа Тошко и аз


Снежа и Милена


Два дни по-късно откриха бирарията. Освен това и кухненския персонал начело с главния готвач Марио ни се зарадва много. Ние познавахме по-гоямата част от тях. За съжаление Мини, Дани и Доньо не бяха вече там. Пекучеството е доста голямо. Но без паника! Мини я открихме, научихме също къде ще посва работа Доньо. Двамата работят заедно в друг хотел, където ще ги навсетим през септември. Само за Дани нищо не научихме. Най-вероятно следва някъде.

кухненския персонал


Стефан


Милена


Шефът и Шефката на хотел Меркурий


Отпред: Николай Снежа Хорст Тошко и аз

Отзад: Милена с семейство  





Най-вече със Снежа и Тошко се сприятелихме. Излизахме заедно, и когато нямаха гости за обслужване е сядаха ири нас на масата да си побъбрим. Разменихме си адресите и телефонните номера, а Снежа дори ни сподели за какво мечтае. Но да не си мислите, че ще издам тайните. Няма такова неща! По-късно се присъедини и Нниколай.

На ресторант

И този път на тръгване имахме буца ка гърлото но утехата ни беше, че ще дойдем пак през септември.



Ето ни седнали ано на втората сутрин в Бабилон за да си отдъхнем малко. Сервитьорите още не се бяха нагласили за работа. И изведнъж пристъми към нас една млада дама и ни поздрави: Здравейте, Ето Ви пак ту! Погледнахме на горе и кого да видим - Женя, с нея се бяхме запознали в бар Кариби и през всяка почивка я посещавахме много пъти. Тя говори отлично немски, защото е завърмила немската жимназия в Бургас.

Сега е управителка в Малибу. Това е бара между Ьабилон и Корнер ПЪБ срещу Сомбрерото. Там срещнахме и други познати от Кариби. Дани работи като келнерка, преди в Кариби, сега е в Малибу. Най-добрата приятелка на Женя Роси също се е преместила от Кариби в Малибу. Тя беше викачка. Завързахме ново познанство с Антония и естествено с  Мими.


Женя


Женя и Рози





Дани



Антония




Мими

Само да не поречате "варено мими"! Момичетата ще се рахсърдят.


Намира се зад пощата до бирарията на Пеликан. И там работеше нашето Мини. Това ни е казала Снежа. И ние веднага тръгнахме за там. Няма я Мимето! След като попитахме ни казаха, че всеки момент ще дойде. И тей почакахме малко. И не след дълго тя пристигна, почуквайки с токчетата си като ни видя, очите й се разширна. Последваха бурни поздравления. След това около 20мин. разговарях с нея на бълг. език. Малко със засечки и с помощта на моя речник. Ъез него щях да съм защвен и почивката нямаше да беде толкова хубава. Приятелката на Мини - Сини също работи тук и тя също е много мила. След това и двете се преместиха да работят на друго място. Шефът беше много ядосан. Но принципът за търсенето и предлагането е валиден и за в двете страни.

Мини




Сини и Мини


Намитра се в Близост до нашия хотел пред Хризантема. Вечер там си взимахме " приспивателното". Сервитьорката носеше обувки извити нагоре и за това я нарекохме "обувките на малкия Мук."





Това е форум в интернет, където хора обменят впечатленията си за България.

Първо се видяхме с Щефан и Елмар. Уговорката ни беше в прословутата бирария, но тъй като тя още не беше отворила, Щефан ме пресрещна до Меркчрий. По всяка вероятност ме е познал по тениската с надписа на форума "FUT". После се срещнахме в градината на Зорница. И тук бе много уютно, хубаво беше. Прекахме два весели часа заедно.


За съжаление срещата с Рилафан не можа да осъществи, но може би ще успеем да се видим през септември.

В "White House" приятелят ми Хорст и аз се срещнахме с Райнхарт и жена му. Водихме интересни разговори и успях да си платя моите загубени басове. Двамата ги срещнахме още веднъж в базара на хотел Меркурий, където отгаяно се опитваха да намерят цигари.





Първоначално се очертаваше един проблем. Тръгвахме си на 16.6. Информцията за полетите на 17.6. вече беше дошла, а за нашия ден нямаше още нищо. И чак на 15.6. ни съобщиха полет през Хановер за лайпциг. Значи както е по план. Когато седяхме в самолета, ни стана ясно, защо беше това забавяне с информацията. Бяхме по-малко от 40 пътника. Прелполагаме, че ИТС е размишлявало, дали полетът изобщо ще се осъществи. На летище Лайпциг пристигнахме около 30 човека. Всехме си куфарите и ни обработиха на митницата за по-малко от 10 минути.


Нужни комуникационно средство


Когато влязохме за първи път в Лилия, се стигна до следния разговор със сервитьорката Надя: - Добър ден, Добър ден, Две малки бири моля, Заповядайте, Благодаря. И така 10 думи само по български. Надя беше объркана. Че не бяхме българи, тя пазбра по произношението. И след това ни попита на български дали сме поляци или сме руснаци. След това падна голям смях.


Кой не знае това от Слънчев бряг? Пред почти всеки бар стои някой и малко или много настоятелно те кани да посетиш бара. На тези хора това им е работата и не искаме да обиждаме никой, но е много досадно въпреки това. И тогава ми хрумна нещо и казвах "Ние сме твърде пиани!" Всички се разсмяха, един каза "Добро представление" и след това ни оставиха на мира.


Това не е виц! На цлицата зад пощата се намира една английска кръчма. Един път бихме там. И когато както обикновено си поръчах бирите на български, сервитьорката ме поглелна безпомощно. В кръчмата действително никой не говореше български. Е, поне една бира да поръчам, английският ми е достатъчен.


А именно през ноща. Шегата настрана! Навсякъде се строеше като напр. в Сън паласе. Те си плащаха просто 2.000 лв глоба и си продължаваха строят. Поне така ни казаха.


Ние отново прекарахме три хубави седмици на Сл. бряг. Видяхме много от страната, запознахме се с мили хора, или съответно задълочихме старите познанствя. Вече се радваме на сертември, че отново ще бъдем там.


 
Top